На 04.10.2021 г. и 08.10.2021 г. Антикорупционният фонд (АКФ) публикува двете части (
Първа част, Втора част) на интервю на Николай Стайков и Андрей Янкулов с Явор Златанов и съпругата му Емилия Златанова като потърсено от Явор Златанов право на отговор на обстоятелствата, изложени в публикуваното през 2020 г. разследване на АКФ „Осемте джуджета“. Четирите части на „Осемте джуджета“
(Първа част, Втора част, Трета част, Четвърта част) проследяваха как предполагаема криминална мрежа за влияние в множество институции, оглавявана от бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен като „Еврото“, се намесва в правния спор между съсобствениците на групата дружества за производство на асансьори „Изамет“ Илия и Явор Златанови. В разследването се разкриваха конкретни данни за това как в България се постига неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти, правят се опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи и прокуратурата се разпорежда противозаконно с иззети веществени доказателства на голяма стойност. Всички установени обстоятелства по случая са подробно анализирани в публикацията
„Цялата история на „Осемте джуджета“ – всичко, което не можахме да разкажем във филмите“. Какво споделя Явор Златанов в интервюто си сега? Как се отнасят свидетелствата му към вече установеното в миналогодишното разследване? И при миналогодишното разследване, и по време на настоящото интервю се стремим
фокусът да не попада върху семейните отношения, и личните и имуществени спорове във фамилията Златанови, които според нас не са от обществено значение. Смятаме, че публичното внимание следва да се насочи върху
установяването на начина на функциониране на важните държавни институции, когато са намесени значителни имуществени интереси. В интервюто си пред АКФ Явор Златанов изрича няколко свидетелства, които съществено допълват историята на „Осемте джуджета“. Важен факт е, че макар да са враждуващи страни в спора си за „Изамет“, сведенията на Илия и Явор Златанови за намесата на предполагаемата криминална мрежа около Петьо Петров съвпадат във всички ключови моменти. Ето кои са те:
- Контактите на Илия Златанов и Петьо Петров
Явор Златанов предварително научава за контактите на баща си с Петьо Петров и факта, че Илия Златанов му се задължава за голяма сума пари с цел Явор Златанов да бъде арестуван и съсипан от институциите. На 15.07.2019 г. Илия Златанов действително се задължава на съпругата на Петров – Любена Петрова, за сумата от 2 816 395 лева по
запис на заповед. Само два дни по-късно, на 17.07.2019 г., Специализираната прокуратура (СП) вече пристъпва към привличания в качеството на обвиняеми, задържания и претърсвания и изземвания, насочени срещу противниците на Илия Златанов – сина Явор, дъщерята Пролетина Златанова и съпругата Юлия Златанова, както и други лица около тях. Явор Златанов е задържан рано сутринта в дома си като ръководител на организирана престъпна група и впоследствие му е взета постоянна мярка задържане под стража от Специализирания наказателен съд (СНС), а Пролетина и Юлия Златанови са освободени с парични гаранции.
- Върху Явор Златанов е упражняван натиск, докато е в ареста в тежко здравословно състояние
По време на престоя си в ареста Явор Златанов изпада в много тежко здравословно състояние поради получена инфекция на бъбреците, която впоследствие води до това, че единият му бъбрек е отстранен оперативно, а другият функционира само частично. Положението му е допълнително утежнено и от факта, че съпругата му Емилия остава сама вкъщи с родената им едва преди дни дъщеря и получава заплахи от неустановени лица. Докато е в ареста, до Явор Златанов достига информация, че ще бъде освободен единствено ако прехвърли дяловете си в семейния бизнес на лице, посочено от Петьо Петров. Като форма на силния натиск срещу него, Явор Златанов посочва как лекар от болницата „Софиямед“ е споделил, че е заплашен, че ще бъде арестуван, ако не го изпише от болницата, въпреки че здравословното му състояние не предполага да я напусне. Илия Златанов също разказва, че в месеците след ареста на сина му, Петьо Петров, от негов помощник в конфликта за активите и управлението на семейния бизнес, постепенно започва да предприема действия с цел сам да овладее бизнеса. Споделя, например, за среща през януари 2020г., когато Петров отново го извикал в „Джуджетата“ и ядосан му заявил, че е дошло времето да му прехвърли всичко, защото иначе ще го вкара в затвора. Вследствие обаче на критичното здравословно състояние, в което изпада, Явор Златанов в крайна сметка е освободен от ареста с мярка за неотклонение „гаранция“.
- Намеса на „Специализирани полицейски сили“
След напускането на ареста Явор Златанов продължава да е в много тежко здравословно състояние, но започва да се възстановява и търси начини да възобнови производствената дейност на дружествата. На 04.02.2020 г. отива с частен съдебен изпълнител да си вземе материалите от завода, за да стартира ново производство, но пристигат два буса на „Специализирани полицейски сили“ и полицаите заплашват, че ще арестуват всички. В „Осемте джуджета“ също има множество изложени данни за намеса на различни служители на МВР – от продължителната полицейска охрана на неформалния офис на Петьо Петров – едноименния ресторант в центъра на София, до поведението на полицията в гр. Дупница през август 2020 г., когато отказва съдействие за въвод във владение на пълномощници на Илия Златанов в завода на „Изамет“, въпреки законовото задължение на органите на МВР да осигурят такова съдействие.
- Среща и заплахи от адвокат Десислава Коцева
Явор и Емилия Златанови разказват за среща през февруари 2020 г. в столичен частен клуб на ул. „Сан Стефано“ 22, по време на която адвокат Десислава Коцева заплашва Златанов да прехвърли дяловете си в семейния бизнес в срок до 10.03.2020 г. без да му предлага каквато и да е цена за тях. Пресъздадените от него заплахи са: че бебето му ще израсне без баща; че нейните началници ще го вкарат отново в затвора и той никога повече няма да излезе оттам; че този път, когато го вкарат в затвора, ако не се подчини, дори да е на смъртно легло, няма да излезе като първия път, защото повече ги устройва опцията да умре. На въпроса кои са „те“ и дали става дума за „Пепи Еврото“, адвокат Коцева казва, че г-н Петров е изключително влиятелна личност и че следващите седем години, докато Иван Гешев е главен прокурор, трябва да правят точно каквото им кажат, защото ако не го правят, Явор Златанов ще седи в затвора докато не изчезне. За ролята на адвокат Десислава Коцева разказва и Илия Златанов, и по-конкретно за среща на 07.04.2020 г., на която, освен нея, присъствали още Любена Петрова и собственикът на „Делта гард“ Димитър Спасов – Митко Каратиста, които му казали, че всичко, което е негово, е вече тяхно и трябва да бъде благодарен, че е жив, като репликите били съпроводени с показване на пистолет.
- Изнудване да плати 350 000 евро и да прехвърли дяловете си в „Изамет“
След като даденият от Коцева срок изтича без Явор Златанов да е извършил изисканото от него, на 16.03.2020 г. (понеделник) сутринта той е арестуван отново в дома си и отведен в СДВР. Тъй като това е ден, в който трябва да отиде на хемодиализа, Златанов иска от полицаите или да го освободят, или да го закарат за извършване на процедурата, но те му отговарят, че чакат нареждания от прокурор Пейчинов от СП. Минава време и страхувайки се за живота си, Златанов се обажда на своя адвокат Георги Стефанов, който му казва, че трябва да занесе 350 000 евро на Пепи Еврото. Златанов му отговаря, че няма такава сума пари, но жена му има 200 000 евро, които ще му предаде. Емилия Златанова предава на Георги Стефанов въпросната сума, за да ги занесе на Петьо Петров. В края на деня Явор Златанов е откаран за хемодиализа в болница „Лозенец“, след което в МВР болница констатират, че може да пребивава в условията на задържане под стража и е отведен в ареста на ул. „Майор Векилски“. На 18.03.2020 г. е закаран в болница “Лозенец” на хемодиализа. Докато е закачен на машината, пристига адвокат Георги Стефанов, който заповеднически му казва, че за да бъде освободен, трябва да предаде за Петьо Петров сумата от още 150 000 евро и да прехвърли дяловете си от „Изамет“, иначе със сигурност щели да го жертват и да бъде за назидание на всички останали. Преценявайки, че този път няма да издържи условията в ареста в тежкото си здравословно състояние, Явор Златанов решава да се откаже от бизнеса и спестяванията си. На 20.03.2020 г. отново е отведен в същата болница за хемодиализа и когато процедурата приключва, му казват, че шефът на болницата е наредил да го държат още. След часове чакане го откарват с инвалидна количка в лекарски кабинет, като в коридора присъстват охранители от Главния дирекция „Изпълнение на наказанията“, лице, представено като началника на ареста на „Векилски“, адвокати и жена – нотариус. Всички те са командвани от Любена Петрова. Дават на Явор Златанов за подпис документите за прехвърляне на дружествените дялове и търговската марка „Изамет“ на непознато за него лице, Кристиян Христов, когото никога не е срещал и не присъства на мястото. Емилия Златанова споделя, че представеният като началник на ареста ѝ казал, че и друг път е ставал свидетел на подобни сцени как „хората биват натискани“. В тази част разказът на Явор Златанов и съпругата му също съответства на свидетелствата на Илия Златанов и показаните в „Осемте джуджета“ документи. Златанов – баща споделя, че на 20.03.2020 г. е извикан в „Джуджетата“ и му е казано в прав текст от Петров, че ако не подпише без никакви възражения всичко, което му се даде за прехвърляне на бизнеса, синът му няма да бъде лекуван и ще умре, а Илия Златанов ще бъде вкаран в затвора. Закаран е в Правителствена болница, където в присъствието на адвокати, Любена Петрова и нотариус Ивчева (която потвърждава, че е била в болницата, но твърди, че това е честа практика и нямало нищо незаконно), Илия Златанов подписва
договор за прехвърляне на дружествените си дялове на родения през 1996г. боксьор Кристиян Христов за сумата от 5000лв, както и множество други документи. Новият собственик подава впоследствие на няколко пъти молби за вписване на промените в Търговския регистър, които обаче се връщат поради неизправности на документите. Така промяната на собствеността реално не е вписана.
- Плащане на остатъка от поисканата сума
След като приключва прехвърлянето на дяловете, Георги Стефанов казва на Явор Златанов, че остава още едно условие за освобождаването му – сумата от 150 000 евро за допълване на исканата от Петьо Петров в началото обща сума от 350 000 евро. Емилия Златанова изтегля с пълномощно от фирмена сметка в „Райфайзенбанк“ (фирмените сметки не са запорирани) сумата от 150 000 евро, които предава на човек пред банката в понеделник. Във вторник, при разглеждането на мярката му за неотклонение от Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), Явор Златанов е освободен под домашен арест. Той разказва още, че впоследствие от негов приятел разбира, че групата около Петров описала всичко, което са му взели, и там фигурирала сумата от 150 000 евро, а не 350 000 евро, т.е. останалите били задържани самоволно от Георги Стефанов.
- Разпореждане от СП с иззетите от Явор Златанов пари и злато в нарушение на закона
Относно иззетите от него и майка му при претърсванията в началото на разследването веществени доказателства, които описва като 38 килограма злато, 550 000 евро и 17 000 евро, Явор Златанов споделя, че е разбрал именно от филмите „Осемте джуджета“, че същите липсват от СП и са раздадени от прокурорите – златото на Илия Златанов, а парите – на Димитър Ламбовски, бивш депутат от НДСВ, свързван със силовата групировка от 90-те години на миналия век СИК. За последния Явор Златанов казва, че не го познава и никога не го е срещал. Според Емилия Златанова златото и парите никога не са били предавани на съхранение в БНБ, каквато е законовата процедура след изземването им. Явор Златанов или майка му никога не са питани за документи за произход на тези ценности, иззети от тях, преди да бъдат предадени на други лица. В тази част разказът също изцяло съответства на подробно описаната в „Осемте джуджета“ съдба на веществените доказателства, с единствената разлика за количеството на златото, което е посочено от самата прокуратура като 35 килограма. Илия Златанов и Димитър Ламбовски разказват как са били изпълнители в престъпна схема за присвояване на въпросните ценности. Илия Златанов споделя, че след уговорка с Петьо Петров и тогавашния ръководител на СП Димитър Франтишек Петров, от името на Илия Златанов на прокуратурата са представени фактури за закупуване на златото от Виена, с които се удостоверява правото му на собственост, ведно с молба златото да бъде върнато на него, макар да е иззето от сина му и от бившата му съпруга. Според Златанов той никога не е закупувал тези ценности и фактурите са неистински. Договорката е била полученото да се дели наполовина с Петьо Петров, но още на паркинга на СП златото е било натоварено в автомобил на съпругата на Петров – Любена, и Златанов повече не го е видял. Ламбовски разказва, че негов познат му споделил, че Димитър Франтишек Петров поискал да отиде в ресторанта „Осемте джуджета“, където се срещнал с Петьо Петров и две фигури от ъндърграунда. Под въздействие, което възприел като заплаха, Ламбовски се съгласил да подпише странния документ „договор за отговорно пазене на финансови средства“, по силата на който фиктивно предоставял сумата от 650 000 евро на Явор Златанов да му ги пази. На Ламбовски било казано, че всичко това ставало със знанието и на ръководителя на специализираната прокуратура, и на главния прокурор Иван Гешев. Според Ламбовски той никога не е срещал Явор Златанов и не му е давал никакви пари за пазене, но е избран за участие в тази схема, защото имал декларирани през годините легални доходи на значителна стойност, върху които е платил всички дължими данъци. Както и при горепосочените фактури, този договор е послужил като основание да се удостовери собствеността на Ламбовски върху иззетата отново от друго лице сума пари. Както и при златото, и тук претенцията на Ламбовски е уважена, но до размера на иззетата от банковия сейф на Юлия Златанова сума от 550 000 евро, като и той твърди, че физически сумата е получена още пред сградата на специализираните съд и прокуратура от Любена Петрова и той никога повече не я е видял. И в двата случая молбите до СП за връщане на веществените доказателства са изготвени от адвокатките Магдалена Мончовска (бивша секретарка на Петьо Петров в столичното следствие) и Цветелина Цветкова (в управителния съвет на неправителствената организация на Любена Петрова „План Б“, известна с акциите си в подкрепа на статуквото в съдебната система) от протичащата по целия казус кантора на ул. „Позитано“ 2 ет. 5. Илия Златанов и Димитър Ламбовски се обръщат към една и съща кантора, макар и между тях да няма никаква връзка, а и последният дори няма никакво отношение към воденото досъдебно производство. И в двата случая молбите са уважени с общо три отделни постановления, издадени между 16.03.2020 г. и 26.03.2020 г. – две за златото и едно за парите, всички с автор прокурор Кирил Пейчинов от СП
(можете да ги видите тук и тук), който тогава е неин заместник-административен ръководител и говорител.
Какво трябва да бъде установено и от кого? Свидетелствата на Явор и Емилия Златанови допълват вече поставените в „Осемте джуджета“ въпроси за изясняване от съответните институции, на които обаче до момента не е даден никакъв отговор. Новоразкритата с интервюто информация изисква:
1) Прокуратурата на Република България да се заеме с множеството данни за различни престъпления и най-вече тези за съществуване на криминална мрежа за завземане на бизнеси и корупционно влияние на много ключови за държавността места – съд, прокуратура, МВР, лечебни заведения, адвокатска и нотариална дейност. Към „съвпадението“ как скоро след като Илия Златанов се задължава на Любена Петрова за сумата от близо 3 000 000 лева (документално доказано), СП започва да действа изцяло в негова полза в семейния конфликт, се прибавя още едно – как скоро след като Емилия Златанова предава на посредник между тях и Петьо Петров сумата от 150 000 евро, Явор Златанов е освободен с по-лека мярка от АСНС. Тегленето на парите е лесно установимо обстоятелство – посочено е и времето, и банката. Фактът, че при формулирано обвинение за организирана престъпна група, поставила си да върши престъплението „пране на пари“, сметките на (фирмите на) Явор Златанов не са запорирани, е доста странен и спомага за извода, че обвиняемият е следвало да бъде нарочно оставен да може да се разпорежда с парите по сметките си, за да ги раздава на когото трябва. В първа част от друго разследване на АКФ
„Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“ се коментира сумата от минимум 100 000 евро, която предполагаеми посредници искат от партньорката на ресторантьора Денков Ивайла Бакалова, за да бъде той освободен от ареста с по-лека мярка. Денков също е обвиняем от СП за организирана престъпна група и мерките му за неотклонение също се разглеждат от СНС/АСНС. Тук обаче парите не са предадени и няма как да се знае дали отново би било налице „съвпадение“ с освобождаване на задържания непосредствено след това. В интервюто пред АКФ Емилия Златанова пресъздава разговор с лице, представено като началника на ареста на „Векилски“, в който последният споделя, че и друг път е ставал свидетел на подобни сцени на „натискане“ на задържани да прехвърлят имущество. Това свидетелство
предполага детайлно да се проверят досъдебните производства на СП със задържани под стража обвиняеми, по които протичат същите действащи лица – адвокати и/или нотариус. Още повече че за посещение на задържани обвиняеми от нотариус е необходимо изричното предварително разрешение на наблюдаващия прокурор – чл. 295 ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Въпросното „натискане“ всъщност на правен език означава едно-единствено нещо – престъплението изнудване по смисъла на Наказателния кодекс, множество данни за което спрямо Явор Златанов се разкриват и от него и съпругата му, и в „Осемте джуджета“ спрямо Илия Златанов. Изнудването представлява противоправно мотивиране на дадено лице чрез насилие или заплахи да се разпореди противно на волята си със свое имущество, в случая пари в брой и дружествените дялове от „Изамет“. Използването на правоохранителните и правораздавателни органи от криминални групи за изнудване и завземане на бизнеси в частна полза е позната практика в постсъветското пространство. За повече детайли вж. например
Thomas Firestone, Armed Injustice: Abuse of the Law and Complex Crime in Post-Soviet Russia, 38 Denv. J. Int’l L. & Pol’y 555 (2010).
2) Детайлна проверка от прокуратурата на разпорежданията в СП с веществени доказателства на голяма стойност В публикацията
„Цялата история на „Осемте джуджета“ – всичко, което не можахме да разкажем във филмите“ беше детайлно развита тезата, че
начинът, по който е осъществено разпореждането от прокурор при СП с иззетите веществени доказателства на обща стойност от над 5 милиона лева, издава не само обикновено нарушение на закона в единичен случай, но и съмнения за повтаряща се криминална схема. Тогава апелирахме за детайлна проверка от прокуратурата на разпорежданията в СП с веществени доказателства на голяма стойност, която обаче не се случи или поне такава не беше оповестена публично. Напротив, през настоящата година се изнесоха
данни от друг обвиняем по дело на СП – бизнесмена Васил Божков, че на пазара за антични ценности са се озовали иззети по време на претърсвания на негови офиси антични предмети, които си откупил обратно. Тъй като изнесените с настоящото интервю сведения за случилото се с иззетите от Явор Златанов и майка му ценности напълно подкрепят разказите на другите свидетели в „Осемте джуджета“, такава детайлна проверка трябва да бъде направена на още по-силно основание. Само недоумение може да буди обстоятелството, че прокуратурата така и не можа да установи дали отговарят на истината сведенията на двамата независими помежду си свидетели Илия Златанов и Димитър Ламбовски за съдбата на златото и сумата пари в брой, взети от Любена Петрова пред сградата на СП и СНС, опасана с охранителни камери. Изказаните подозрения от Емилия Златанова, че след изземването на златото и парите, в нарушение на закона (чл. 110 ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс), същите не са били предадени за съхранение в банка, а са се държали в СП (с единствената цел, имаща логично обяснение, да бъдат раздадени тихомълком), са също много лесно проверими, доколкото обективно невъзможно е съхранението в банка да се случи без документална следа, ако не по делото, то със сигурност в банката.
3) Разследване на твърденията за „търговия с влияние“ или измама По отношение на предаваните от Емилия Златанова на посредници пари в брой, в интервюто се съдържат конкретни данни алтернативно или за т. нар. „търговия с влияние“ (приемането на дар с цел упражняване на влияние при вземане на решение от длъжностно лице), или за измама (въвеждане в заблуждение, че такова влияние може да бъде упражнено), което трябва да бъде разследвано. Трябва да бъдат разследвани и данните за заплахи към лекари да извършат действия, които не съответстват на дължимата грижа за здравето на пациента.
4) Проверка на твърдяното участие на „Специализирани полицейски сили“ Министерство на вътрешните работи да провери твърдяното участие на служители от „Специализирани полицейски сили“ в събитията около завода „Изамет“ на точно посочената от Явор Златанов дата, както и лечението му в МВР болница.
5) Изясняване на данните за нарушения в лечебни заведения Министерство на здравеопазването да изясни данните за нарушения в болниците „Софиямед“ и „Лозенец“.
- Проучване на поведението на замесените адвокати и нотариус
Съответните адвокатски колегии и Нотариалната камара да се заемат с проучване на данните относно цитираните адвокати и нотариус. Разказът на Явор и Емилия Златанови допълва картината от „Осемте джуджета“ за начина, по който е станало подписването на документите за прехвърляне на дружествените дялове от „Изамет“ в болница „Лозенец“, което е удостоверено от нотариус Ивчева – без присъствието на купувача Кристиян Христов, с продавача Явор Златанов, намиращ се във видимо тежко здравословно състояние – на инвалидна количка и след хемодиализа, с разпореждащото цялата операция лице Любена Петрова, която не би трябвало да има каквото и да е отношение към сделката. Остава неясно как всички тези обстоятелства не са събудили съмнение у нотариуса за реално случващото се и въпреки тях удостоверяването е извършено.
Заключението ни след „Осемте джуджета“ беше, че по-притеснителни за състоянието на правовата държава в България от представените по казуса обстоятелства са само реакциите (или по-точно липсата на каквато и да е адекватна реакция) на компетентните държавни органи достатъчно време след публикуването на материалите. Остава ни само да се надяваме, че и сега положението няма да остане същото. 
